14.05.2007 г., 16:39

Шизофренично

798 0 4
Как бих могъл да бъда сам,
щом всеки миг във моя ум,
гласове от тук, от там,
ми напомнят с болен шум,
че присъстват непрестанно,
в моя, уж самотен, ден,
така че, даже да е странно,
постоянно съм във плен
на тяхната досадна врява,
а тъй мечтая да съм сам,
че мозъкът ми полудява
и чува гласове от тук, от там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,идеята е страхотна.Никога не съм се замисляла как се чувстват наистина.Само като си помисля ме обзема ужас.Браво още веднъж!
  • няма страшно.

    и аз сънувам цветно)

    хи-хик*

    шизо-поздрав*
  • Не си сам, а? И при мен е така! Да не би да си шушнем взаимно?
  • Една идея, ако позволиш:
    Глава под струята вода ти подложи,
    така шумът в главата ти ще отшуми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...