May 14, 2007, 4:39 PM

Шизофренично

Poetry

799 0 4

Как бих могъл да бъда сам,
щом всеки миг във моя ум,
гласове от тук, от там,
ми напомнят с болен шум,
че присъстват непрестанно,
в моя, уж самотен, ден,
така че, даже да е странно,
постоянно съм във плен
на тяхната досадна врява,
а тъй мечтая да съм сам,
че мозъкът ми полудява
и чува гласове от тук, от там!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Човек (Анна Станоева)

Браво,идеята е страхотна.Никога не съм се замисляла как се чувстват наистина.Само като си помисля ме обзема ужас.Браво още веднъж!

2007-05-15T11:00:16+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

няма страшно.

и аз сънувам цветно)

хи-хик*

шизо-поздрав*

2007-05-15T09:32:30+03:00
катеринарина (Катя)

Не си сам, а? И при мен е така! Да не би да си шушнем взаимно?

2007-05-14T19:12:14+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Една идея, ако позволиш:
Глава под струята вода ти подложи,
така шумът в главата ти ще отшуми!

2007-05-14T17:18:50+03:00