Шизофренно раздвоение…
Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Разчупи, като хляб - мекото и кората.
Бреговете във мен отдели от водата.
Раздели ме на две! Да остана пак цяла –
след смъртта да живея.
А не "жива – умряла".
Да покажа и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.
С това мое сърце, питам те – накъде?
Пълно с вени пробити,
вместо кръв -
страхове.
Всяка мъка минава и слага печат.
Някой бута напред, друг го връща назад.
Като амфора пълна със мед или злато,
като тежко имане,
от света
прокълнато,
подаде ли навънка наивно глава,
злото бърза насреща, като жадна ламя.
Раздели ме на две. Избери си едната.
Другата затвори
в сянката,
в самотата.
Нека там да стои - нека там да я мразиш.
За да знаеш коя ще обичаш и пазиш.
Маргарита Мартинова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Margarita Martinova Все права защищены
