Шкаф "Забравено"
Дойдох отново.
Някакси... очаквано
палтото ми тежи на закачалката.
Защо не си го сгънал в шкаф „ЗАБРАВЕНО”?
Не съм замръзнала.
Не съм и плакала...
Очите ли? Отдавна са кървясали,
така напомням вълк. Или лисица.
Дойдох отново тук.
И съм прерязала,
с червен конец на китката си, мислите.
За теб! За кой...
Дръпни за миг завесата,
тъмнината ми соли зениците.
И нека поговорим за отвесното.
Или изобщо... за каквото искаш.
Не пия.
Махмурлукът е за жалките -
днес се влюбват, утре... ги боляло!
Притъпила неутробно жаждата
съм силна в изхабеното си тяло...
Кажи, къде си бил през тази есен?
Зима ли е било?
Не разбрах.
Коледари пяха ли ти песни?
На Сирница простиха ли ти грях?
... Дойдох,
за да ти кажа,
чe си тръгвам.
Но не от теб.
От чувствата към тебе.
В твоя шкаф „ЗАБРАВЕНО” ще сгъна
от дрехите ми - до самата себе си.
И на поредното си болно тръгване
червен конец оставям вместо мен.
Тръгвам,
за да ми напомня всяко съмване
без тебе,
че и утре не е ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
