lorsa (Лора Димитрова)
96 385
4.12.2009 г., 0:55 ч.

Шкаф "Забравено" 

  Поезия » Любовна
768 0 12

Дойдох отново.
 Някакси... очаквано
 палтото ми тежи на закачалката.
Защо не си го сгънал в шкаф „ЗАБРАВЕНО”?
Не съм замръзнала.
Не съм и плакала...
Очите ли? Отдавна са кървясали,
така напомням вълк. Или лисица.
Дойдох отново тук.
И съм прерязала,
с червен конец на китката си, мислите.
За теб! За кой...
Дръпни за миг завесата,
тъмнината ми соли зениците.
И нека поговорим за отвесното.
Или изобщо... за каквото искаш.
Не пия.
 Махмурлукът е за жалките -
днес се влюбват, утре... ги боляло!
Притъпила неутробно жаждата
съм силна в изхабеното си тяло...
 Кажи, къде си бил през тази есен?
Зима ли е било?
Не разбрах.
Коледари пяха ли ти песни?
На Сирница простиха ли ти грях?
... Дойдох,
за да ти кажа,
чe си тръгвам.
Но не от теб.
От чувствата към тебе.
В твоя шкаф „ЗАБРАВЕНО” ще сгъна
от дрехите ми - до самата себе си.

 И на поредното си болно тръгване
червен конец оставям вместо мен.
Тръгвам,
за да ми напомня всяко съмване
без тебе,

че и утре не е ден.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??