12 нояб. 2017 г., 13:09

Шоколад

2.5K 8 29

ШОКОЛАД

                                   Para ti, mi amor, Ramira

 

Очи – засмени, с цвят на черен шоколад,

кожа – нежна, с вкус на капучино,

коса – копринена, привързана отзад,

но вместо черна – с цвят на вино.

 

Всяка нощ танцуваше за мен латино,

с нежен поглед вечно ме следеше.

Превръщах се в герой от черно-бяло кино,

след твоята целувка, другото горчеше.

 

Последна сутрин, миг на щастие изтрит.

Вплели погледи зад чашите с кафе,

мълчаливи, че оставям те сама в Мадрид.

Любовта си тръгна, тъй както и дойде.

 

Не съм опитвал по-вкусен шоколад,

не съм отпивал по-сладко капучино.

И всеки ден, щом връщам се назад,

знам, че спомените няма да изстинат.

 

                                    08.11.2015 г.                              Велин

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Както съм твърдял винаги, човек не се жени за голямата си любов. Тя остава в сърцето му, но остава и някъде далеч, например - в Мадрид...

Комментарии

Комментарии

  • Да имах и аз такъв късмет.
  • Да, ЕЛ, помня. Но сълзите са временно явление. Те са кратки водопади, които пречистват. Пожелавам ти щастие и усмивки!
  • Понякога е тъжна и обляна в сълзи...
    Нали си спомняш онова твое стихотварение и какъв
    беше поводът да го напишеш - "За да няма повече сълзи"...
  • Слънчевата ЕЛ
  • Вел!!! Избери си с кое!
    С което и име да се обръщаш ТИ към мен, винаги
    ще се радвам и винаги ще ми бъде много, много приятно!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...