12.11.2017 г., 13:09

Шоколад

2.5K 8 29

ШОКОЛАД

                                   Para ti, mi amor, Ramira

 

Очи – засмени, с цвят на черен шоколад,

кожа – нежна, с вкус на капучино,

коса – копринена, привързана отзад,

но вместо черна – с цвят на вино.

 

Всяка нощ танцуваше за мен латино,

с нежен поглед вечно ме следеше.

Превръщах се в герой от черно-бяло кино,

след твоята целувка, другото горчеше.

 

Последна сутрин, миг на щастие изтрит.

Вплели погледи зад чашите с кафе,

мълчаливи, че оставям те сама в Мадрид.

Любовта си тръгна, тъй както и дойде.

 

Не съм опитвал по-вкусен шоколад,

не съм отпивал по-сладко капучино.

И всеки ден, щом връщам се назад,

знам, че спомените няма да изстинат.

 

                                    08.11.2015 г.                              Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Както съм твърдял винаги, човек не се жени за голямата си любов. Тя остава в сърцето му, но остава и някъде далеч, например - в Мадрид...

Коментари

Коментари

  • Да имах и аз такъв късмет.
  • Да, ЕЛ, помня. Но сълзите са временно явление. Те са кратки водопади, които пречистват. Пожелавам ти щастие и усмивки!
  • Понякога е тъжна и обляна в сълзи...
    Нали си спомняш онова твое стихотварение и какъв
    беше поводът да го напишеш - "За да няма повече сълзи"...
  • Слънчевата ЕЛ
  • Вел!!! Избери си с кое!
    С което и име да се обръщаш ТИ към мен, винаги
    ще се радвам и винаги ще ми бъде много, много приятно!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...