12.11.2017 г., 13:09

Шоколад

2.5K 8 29

ШОКОЛАД

                                   Para ti, mi amor, Ramira

 

Очи – засмени, с цвят на черен шоколад,

кожа – нежна, с вкус на капучино,

коса – копринена, привързана отзад,

но вместо черна – с цвят на вино.

 

Всяка нощ танцуваше за мен латино,

с нежен поглед вечно ме следеше.

Превръщах се в герой от черно-бяло кино,

след твоята целувка, другото горчеше.

 

Последна сутрин, миг на щастие изтрит.

Вплели погледи зад чашите с кафе,

мълчаливи, че оставям те сама в Мадрид.

Любовта си тръгна, тъй както и дойде.

 

Не съм опитвал по-вкусен шоколад,

не съм отпивал по-сладко капучино.

И всеки ден, щом връщам се назад,

знам, че спомените няма да изстинат.

 

                                    08.11.2015 г.                              Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Както съм твърдял винаги, човек не се жени за голямата си любов. Тя остава в сърцето му, но остава и някъде далеч, например - в Мадрид...

Коментари

Коментари

  • Да имах и аз такъв късмет.
  • Да, ЕЛ, помня. Но сълзите са временно явление. Те са кратки водопади, които пречистват. Пожелавам ти щастие и усмивки!
  • Понякога е тъжна и обляна в сълзи...
    Нали си спомняш онова твое стихотварение и какъв
    беше поводът да го напишеш - "За да няма повече сълзи"...
  • Слънчевата ЕЛ
  • Вел!!! Избери си с кое!
    С което и име да се обръщаш ТИ към мен, винаги
    ще се радвам и винаги ще ми бъде много, много приятно!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...