Nov 12, 2017, 1:09 PM

Шоколад

  Poetry » Love
2.5K 8 29

ШОКОЛАД

                                   Para ti, mi amor, Ramira

 

Очи – засмени, с цвят на черен шоколад,

кожа – нежна, с вкус на капучино,

коса – копринена, привързана отзад,

но вместо черна – с цвят на вино.

 

Всяка нощ танцуваше за мен латино,

с нежен поглед вечно ме следеше.

Превръщах се в герой от черно-бяло кино,

след твоята целувка, другото горчеше.

 

Последна сутрин, миг на щастие изтрит.

Вплели погледи зад чашите с кафе,

мълчаливи, че оставям те сама в Мадрид.

Любовта си тръгна, тъй както и дойде.

 

Не съм опитвал по-вкусен шоколад,

не съм отпивал по-сладко капучино.

И всеки ден, щом връщам се назад,

знам, че спомените няма да изстинат.

 

                                    08.11.2015 г.                              Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Както съм твърдял винаги, човек не се жени за голямата си любов. Тя остава в сърцето му, но остава и някъде далеч, например - в Мадрид...

Comments

Comments

  • Да имах и аз такъв късмет.
  • Да, ЕЛ, помня. Но сълзите са временно явление. Те са кратки водопади, които пречистват. Пожелавам ти щастие и усмивки!
  • Понякога е тъжна и обляна в сълзи...
    Нали си спомняш онова твое стихотварение и какъв
    беше поводът да го напишеш - "За да няма повече сълзи"...
  • Слънчевата ЕЛ
  • Вел!!! Избери си с кое!
    С което и име да се обръщаш ТИ към мен, винаги
    ще се радвам и винаги ще ми бъде много, много приятно!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...