9 окт. 2008 г., 17:34

Щастие

944 0 1
                                          ЩАСТИЕ

       
Изтече бързо между пръстите ми младостта.
        Ръцете първи се предадоха и заявиха на света,
        че остарявам.
        Но очите ми си останаха същите, не помръкнаха.
        И заискряват сега, само щом си помисля за теб!
        А ти - откъде дойде в моя свят?
        И защо ме обсеби такава?
        И защо ме накара от първия поглед да чувствам,
        че сърцето ми не остарява.
        И отхвърля годините, за да стигне до тебе -
        и там да остане...
        Целуваш ръцете ми сухи и сбръчкани,
        докосваш лицето ми с трепетни пръсти
        и аз онемявам...
        И си мисля притихнала - дяволско щастие е това -
        да ти върне небето стократно
        за празните нощи,
        за ръцете, остарели без нежност и ласка,
        за сърцето, изтормозено да чака на този свят
        щастие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...