5 авг. 2007 г., 09:57

"Щастие"

796 0 5
Възхищавам се на певеца отпред.
Поредна радостна песен запява.
Сред публиката стоя – аплодисмент –
Това, за творбата, този поет заслужава.

Някога бях като него,
там, преди много луни.
С надежда хората гледах,
минавах през много съдби.

Сега е друго, май остарявам.
Но пак песента слушам, на бара стоя.
Питието допивам, а стара китара,
Разкъсва тя нежно пак моята душа.

Пурата догоря, бутилката свърши,
вечерта отлетя със своя летен воал.
Публика пляска, а аз се намръщих.
Толкова щастие къде бях пропилял?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...