30 мар. 2011 г., 14:22

Щастие с дъх на лимон

1.4K 0 8

==========

 

подредих

в сака надежди

от хаотичен живот

в който се губя

(като лимоново резенче)

пропътувах

пътя

до влюбения изгрев

климатично обдухан

чувствено затоплен

по котешки призивен

открих

 лесни стълби

към почасово щастие

на първо стъпало

кънтящо "Обичам те"

на всяко следващо

умножено по безкрайност...

достигнах усмивката

 на Слънцето

а  във вселенската

 необятност

един спомен -

колко добре

стои ризата ти...

преметната

на стола...

 

========

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах размислите на едно лимоново резенче
    !!!Стани, светло да ти е
  • Почасово щастие - понякога и това ни стига ...
    Паздрави за хубавото стихо, Стенли!
  • Много ми хареса,стила и идеята,всичко,поздрави,понякога и почасово щастие стига,нека има вдъхновения
  • Харесах!
  • Аско,очарована съм!
    Ники,благодаря ти!
    Хубава вечер!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...