Mar 30, 2011, 2:22 PM

Щастие с дъх на лимон

1.4K 0 8

==========

 

подредих

в сака надежди

от хаотичен живот

в който се губя

(като лимоново резенче)

пропътувах

пътя

до влюбения изгрев

климатично обдухан

чувствено затоплен

по котешки призивен

открих

 лесни стълби

към почасово щастие

на първо стъпало

кънтящо "Обичам те"

на всяко следващо

умножено по безкрайност...

достигнах усмивката

 на Слънцето

а  във вселенската

 необятност

един спомен -

колко добре

стои ризата ти...

преметната

на стола...

 

========

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах размислите на едно лимоново резенче
    !!!Стани, светло да ти е
  • Почасово щастие - понякога и това ни стига ...
    Паздрави за хубавото стихо, Стенли!
  • Много ми хареса,стила и идеята,всичко,поздрави,понякога и почасово щастие стига,нека има вдъхновения
  • Харесах!
  • Аско,очарована съм!
    Ники,благодаря ти!
    Хубава вечер!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...