30 mar 2011, 14:22

Щастие с дъх на лимон

1.4K 0 8

==========

 

подредих

в сака надежди

от хаотичен живот

в който се губя

(като лимоново резенче)

пропътувах

пътя

до влюбения изгрев

климатично обдухан

чувствено затоплен

по котешки призивен

открих

 лесни стълби

към почасово щастие

на първо стъпало

кънтящо "Обичам те"

на всяко следващо

умножено по безкрайност...

достигнах усмивката

 на Слънцето

а  във вселенската

 необятност

един спомен -

колко добре

стои ризата ти...

преметната

на стола...

 

========

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах размислите на едно лимоново резенче
    !!!Стани, светло да ти е
  • Почасово щастие - понякога и това ни стига ...
    Паздрави за хубавото стихо, Стенли!
  • Много ми хареса,стила и идеята,всичко,поздрави,понякога и почасово щастие стига,нека има вдъхновения
  • Харесах!
  • Аско,очарована съм!
    Ники,благодаря ти!
    Хубава вечер!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...