14 окт. 2024 г., 07:38  

Щастието

428 1 0

Протегнах ръка към слънцето 

и то се скри,

небето с черни облаци 

цялото се покри,

и започна да пуска зловещи искри.

Погледнах  звездите,

и те угаснаха,

а с това и съмненията ми,

че има щастие порастнаха.

Тъкмо да погаля цветето,

и то изсъхна, 

накрая и последната 

глътка надежда заседна 

в гърлото ми и пресъхна.

Разбрах, че щастието 

е само блян далечен, красив,

който макар и в мислите 

придава пъстрота

на този свят, мрачен и сив.

Все там,където ме няма извира,

на неизвестни места да се появи,

винаги избира.

Ах, щастие ценно, 

стига вече си било толкова надменно,

преди да изчезнеш съвсем безследно,

погледни ме и се усмихни

истински поне веднъж,

макар и за последно...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...