Тази нощ отново плаках, сънят ми пак
               безпокоеше ти. Обичах те, а ти си тръгна
               като на шега. Остави ме сама, да страдам,
               с молещи ръце. Взе си най-красивото от
               мен, разби детското сърце! В мен остана
               само празната душа, която, нямам сила да
               утеша!

              
              Как бих могал да гледам гордо, както
               преди? Как бих могла да се усмихвам,
               щом до мене ти не си? Не помисляй да
               ме питаш, ще мога ли да ти простя,
               защото в мен гореше искрена любота,
               а ти на прах нея разби. Някога изобщо
               обича ли ме ти?

              
              Обичам те! Никога обаче няма да съм
               твоя и ролята на любовна просекиня
               отново да е моя! Затова върви при
               нея ти! Миналото наше забрави! От
               живота си ме заличи и ти пожелавам
               аз: ЩАСТЛИВ БЪДИ!!!