Тази нощ отново плаках, сънят ми пак
безпокоеше ти. Обичах те, а ти си тръгна
като на шега. Остави ме сама, да страдам,
с молещи ръце. Взе си най-красивото от
мен, разби детското сърце! В мен остана
само празната душа, която, нямам сила да
утеша!
Как бих могал да гледам гордо, както
преди? Как бих могла да се усмихвам,
щом до мене ти не си? Не помисляй да
ме питаш, ще мога ли да ти простя,
защото в мен гореше искрена любота, ...