8 янв. 2010 г., 00:22

Щастлив бъди

747 0 0

Нашата любов бе жива, страстна, пламенна и силна,

но въпреки това допуснахме да построим стена преградна,

опитвам се пролука в нея да намеря и бързешком да мина,

за да успея пак да те настигна с целувка сладострастна.

 

Жадувам още за гласа ти нежен и спокоен,

за погледа, излъчващ смиреност, доброта,

за влажните ръце, обгръщащи ме плътно

и тялото, показващо, че на света единствена бях аз.

 

Но явно, влюбен ли си, гледаш в розови нюанси

и преценяваш със заблуда чувства и душевност в любовната игра,

а ролите са сложни и малко могат да ги изиграят

така, че да прикрият умело себе си зад тях.

 

Не мога да си обясня как изведнъж изгасна огънят във тебе

и целият превърна се в жар загасваща и пепел;

сега студът пронизващ накара ни да се отдалечим сковани,

забравяйки, че някога в едно се бяхме слели.

 

Естествено, боли ме, но ще го приема, без да ти се сърдя,

щом си решил и преценил, че нашата любов и връзка се изчерпа.

Това, че мойте чувства доминират и са много силни.

Няма нещата да насилвам, стремейки се да те задържам.

 

Сега ти пожелавам да си радостен, щастлив, с усмивка ведра

и всеки мускул в тялото ти да пулсира и подскача,

и да успееш да намериш по-достоен заместител,

умеещ да разпалва и поддържа този огън, който с мен угасна.

 

                                        07.01.2010

                                     VAK -valencia

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...