Нашата любов бе жива, страстна, пламенна и силна,

но въпреки това допуснахме да построим стена преградна,

опитвам се пролука в нея да намеря и бързешком да мина,

за да успея пак да те настигна с целувка сладострастна.

Жадувам още за гласа ти нежен и спокоен,

за погледа, излъчващ смиреност, доброта,

за влажните ръце, обгръщащи ме плътно

и тялото, показващо, че на света единствена бях аз.

Но явно, влюбен ли си, гледаш в розови нюанси

и преценяваш със заблуда чувства и душевност в любовната игра,

а ролите са сложни и малко могат да ги изиграят

така, че да прикрият умело себе си зад тях.

Не мога да си обясня как изведнъж изгасна огънят във тебе

и целият превърна се в жар загасваща и пепел;

сега студът пронизващ накара ни да се отдалечим сковани,

забравяйки, че някога в едно се бяхме слели.

Естествено, боли ме, но ще го приема, без да ти се сърдя,

щом си решил и преценил, че нашата любов и връзка се изчерпа.

Това, че мойте чувства доминират и са много силни.

Няма нещата да насилвам, стремейки се да те задържам.

Сега ти пожелавам да си радостен, щастлив, с усмивка ведра

и всеки мускул в тялото ти да пулсира и подскача,

и да успееш да намериш по-достоен заместител,

умеещ да разпалва и поддържа този огън, който с мен угасна.

                                        07.01.2010

                                     VAK -valencia