8.01.2010 г., 0:22

Щастлив бъди

745 0 0

Нашата любов бе жива, страстна, пламенна и силна,

но въпреки това допуснахме да построим стена преградна,

опитвам се пролука в нея да намеря и бързешком да мина,

за да успея пак да те настигна с целувка сладострастна.

 

Жадувам още за гласа ти нежен и спокоен,

за погледа, излъчващ смиреност, доброта,

за влажните ръце, обгръщащи ме плътно

и тялото, показващо, че на света единствена бях аз.

 

Но явно, влюбен ли си, гледаш в розови нюанси

и преценяваш със заблуда чувства и душевност в любовната игра,

а ролите са сложни и малко могат да ги изиграят

така, че да прикрият умело себе си зад тях.

 

Не мога да си обясня как изведнъж изгасна огънят във тебе

и целият превърна се в жар загасваща и пепел;

сега студът пронизващ накара ни да се отдалечим сковани,

забравяйки, че някога в едно се бяхме слели.

 

Естествено, боли ме, но ще го приема, без да ти се сърдя,

щом си решил и преценил, че нашата любов и връзка се изчерпа.

Това, че мойте чувства доминират и са много силни.

Няма нещата да насилвам, стремейки се да те задържам.

 

Сега ти пожелавам да си радостен, щастлив, с усмивка ведра

и всеки мускул в тялото ти да пулсира и подскача,

и да успееш да намериш по-достоен заместител,

умеещ да разпалва и поддържа този огън, който с мен угасна.

 

                                        07.01.2010

                                     VAK -valencia

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...