25 окт. 2012 г., 15:31

Щастлив съм аз

652 0 3

В минути на среднощна мисъл,

изпратил пак поредния си ден,

аз търся на живота смисъл:

дали за мен е вярно подреден.

 

Дали е в вярната посока

и радост ли е, или пък - тъга.

За мен борба ли е жестока,

или съм цвят в небесната дъга.

 

Дали по пътищата земни

оставям аз и мъничка следа.

Кога по пътища неземни

ще си намеря новата среда.

 

Дали в следата ми след време

и други тъй във крачка ще вървят,

или превит под тежко стреме,

ще бъда непознат на оня свят.

 

Затуй със думите подбрани

написвам верния за мене стих.

Макар че съм в следи от рани,

щастлив съм пак, че тука се родих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...