25 oct 2012, 15:31

Щастлив съм аз

  Poesía » Civil
645 0 3

В минути на среднощна мисъл,

изпратил пак поредния си ден,

аз търся на живота смисъл:

дали за мен е вярно подреден.

 

Дали е в вярната посока

и радост ли е, или пък - тъга.

За мен борба ли е жестока,

или съм цвят в небесната дъга.

 

Дали по пътищата земни

оставям аз и мъничка следа.

Кога по пътища неземни

ще си намеря новата среда.

 

Дали в следата ми след време

и други тъй във крачка ще вървят,

или превит под тежко стреме,

ще бъда непознат на оня свят.

 

Затуй със думите подбрани

написвам верния за мене стих.

Макар че съм в следи от рани,

щастлив съм пак, че тука се родих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...