Щастлив съм аз
В минути на среднощна мисъл,
изпратил пак поредния си ден,
аз търся на живота смисъл:
дали за мен е вярно подреден.
Дали е в вярната посока
и радост ли е, или пък - тъга.
За мен борба ли е жестока,
или съм цвят в небесната дъга.
Дали по пътищата земни
оставям аз и мъничка следа.
Кога по пътища неземни
ще си намеря новата среда.
Дали в следата ми след време
и други тъй във крачка ще вървят,
или превит под тежко стреме,
ще бъда непознат на оня свят.
Затуй със думите подбрани
написвам верния за мене стих.
Макар че съм в следи от рани,
щастлив съм пак, че тука се родих!
© Никола Апостолов All rights reserved.
