Щастлива тъга
На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.
Чернее небето! Пустее сърцето!
Момичета тъпчат морала с пета!
А ние се мислим за умни и свестни...
А ние преследваме святи неща...
Парите царуват! Животът е златен!
А ние сме роби на чужди дела...
Деца мизеруват! Душите са гладни
за нежна целувка и лъч топлина.
Ръка на поета трепери, поела
сълзите солени в един океан.
Душа на човека намери утеха.
Защо ли живеем? Признавам, не знам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
