Jul 25, 2017, 12:39 AM

Щастлива тъга

  Poetry » Civic
585 3 10

На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.

Чернее небето! Пустее сърцето!
Момичета тъпчат морала с пета!
А ние се мислим за умни и свестни...
А ние преследваме святи неща...

Парите царуват! Животът е златен!
А ние сме роби на чужди дела...
Деца мизеруват! Душите са гладни
за нежна целувка и лъч топлина.

Ръка на поета трепери, поела
сълзите солени в един океан.
Душа на човека намери утеха.
Защо ли живеем? Признавам, не знам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Отвратен от медийните събития в нашата страна, написах това.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...