25 jul 2017, 0:39

Щастлива тъга 

  Poesía » Civil
397 3 10

На времето страшно великите думи
събирам в поток съкровени слова.
А времето днешно е чалга и суми,
и някакви снимки на голи крака.

Чернее небето! Пустее сърцето!
Момичета тъпчат морала с пета!
А ние се мислим за умни и свестни...
А ние преследваме святи неща...

Парите царуват! Животът е златен!
А ние сме роби на чужди дела...
Деца мизеруват! Душите са гладни
за нежна целувка и лъч топлина.

Ръка на поета трепери, поела
сълзите солени в един океан.
Душа на човека намери утеха.
Защо ли живеем? Признавам, не знам...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Отвратен от медийните събития в нашата страна, написах това.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??