9 сент. 2008 г., 22:50

Щастливи да сме

1.1K 0 9
Когато Слънчо сутрин рано
погали ни нежно с топлите си ръце,
да се усмихнем - това е важно,
на живота да се зарадваме от сърце.

Колкото и мрачно и пусто да ни е,
да помахаме само с ръка,
да се усмихнем дори и да плаче ни се,
и всичко ще ни тръгне по вода.

Нека да помогнем, дори и на враговете ни,
нека да стоплим каменни им сърца,
щастие ще изпитаме - повярвайте ми,
видим ли усмивка и на техните лица.

Благодарни всички да бъдем,
че имаме поля, море, планини,
удовлетворени да се чувстваме,
дори и на малките благини.

На живота да се радваме,
да живеем пълноценно всеки ден,
всеки да е щастлив заслужава,
щом на тази земя е роден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...