Щастливи сме, защото се Обичаме
Тъгата ми дали се отразява
и в твоите очи, щом си далече?
Когато мен до теб ме няма,
дали поплакваш си потайно вечер?
Защо ли питам? Знам, че е така -
Споделяме усмивките си, но и тях,
и тук попи във листа ми сълза,
но искам да си спомням този смях,
със който те посрещам и го виждам
и в твоето лице, щом мене видиш.
Не болката, а само него искам,
но тя се връща, щом отново си отидеш...
Да, знам, ще си в прегръдките ми пак,
но искам всеки ден да е така -
Тя, Любовта, е най-красивият човешки влак,
но в нея също има болка и тъга...
И все пак - аз съм късметлия -
една Любов и в двамата пулсира!
И Имам те - от устните ти пия
на Обичта вселенска елексира!
А колко хора тъй и не разбират,
какво е истинско Обичане във тях,
живеят наполовина и умират -
Живот такъв изпълва ме със страх!
Така, че трия другата сълза в окото,
усмихвам се, и ти ми се усмихваш -
Щастливи сме и двамата, защото
Обичам теб, ти както мен Обичаш!
02.02.2021.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
