20 сент. 2014 г., 09:51

Щастливка

905 0 0

Аз съм толкова твоя, колкото ничия.

Не ми казвай коя съм. Не ме определяй.

На думи не вярвам. Освен на "обичам те".

Не се моля в църква. Дори и в неделя.

 

Сама си вземам. Не обичам да искам.

Не в мечтите - в мига живея.

Някои ще ме нарекат егоистка.

Нищо. В омрази не се пилея.

 

Не искам да споря. Затова подминавам.

Какво да се случи - сама избирам.

В мъгливото утро усмихната ставам

и без да търся - намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Сертова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...