Щастливо лято
и се гмурваш,
потъваш в дълбините на времето...
Сама останала на този бряг,
след тебе гледам
и не искам,
не, не мога да повярвам,
че за теб е бреме то...
Защо ще бягаш тивъв тишината?...
Защо избираш болката
и самотата?...
Защо оставяш всичко на брега?...
Нима за теб това са
преходни неща?...
И искаш...
ти да ги скатаеш
във спомен летен,
във нещо топло
и лъчисто...
във глътка въздух,
дъх резервен...
Нима наистина
ти смяташ,
че сериозните неща
на тази Земя
стоят далече,
далеч от любовта?!...
"Щастливо лято!"...
Да!
Беше и отмина...
За теб превърна се
във спомен,
за мен, уви! -
в лавина:
връхлита върху мене,
размазва всичко
в моя ден...
Дори в съня ми
нещо стене
и нещо
тихо плаче в мен...
Щастливо лято!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Миланова Все права защищены