"Щастливо лято!" - казваш
и се гмурваш,
потъваш в дълбините на времето...

Сама останала на този бряг,

след тебе гледам

и не искам,

не, не мога да повярвам,

че за теб е бреме то...

Защо ще бягаш  ти
във тишината?...
Защо избираш болката
и самотата?...
Защо оставяш всичко на брега?...

Нима за теб това са 
преходни неща?...
И искаш...
ти да ги скатаеш
във спомен летен,
във нещо топло
и лъчисто...
във глътка въздух,
дъх резервен...
Нима наистина
ти смяташ,
че сериозните неща
на тази Земя
стоят далече,
далеч от любовта?!...

"Щастливо лято!"...
Да!
Беше и отмина...
За теб превърна се
във спомен,
за мен, уви! -
в лавина:
връхлита върху мене,
размазва всичко
в моя ден...
Дори в съня ми
нещо стене
и нещо
тихо плаче в мен...

Щастливо лято!...