Дъждът в снежна буря се превръща,
усмивката щастлива – в сълзи,
животът ми без теб се преобръща
от приказка красива във филм с илюзии.
Слънцето изгряло в зората
без теб е като малката звездичка до Луната,
защото студено е, когато си далече,
а любовта изглежда като въглен безсърдечен.
Обичам те от толкова години,
но празни и студени бяха до една,
сега до мене вече ти си
и готова съм от любов за тебе да умра.
© Марина Стоянова Все права защищены