Дъждът в снежна буря се превръща,
усмивката щастлива – в сълзи,
животът ми без теб се преобръща
от приказка красива във филм с илюзии.
Слънцето изгряло в зората
без теб е като малката звездичка до Луната,
защото студено е, когато си далече,
а любовта изглежда като въглен безсърдечен.
Обичам те от толкова години,
но празни и студени бяха до една,
сега до мене вече ти си
и готова съм от любов за тебе да умра.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Гореща целувка от мене 
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
