Ще бъда
Ще бъда себе си,
а не каквато искаш ти.
Ще бъда слънцето,
раздаващо от своите лъчи.
Ще бъда птицата,
разперила криле в небето.
Ще бъда радостта,
промъкнала се във сърцето.
Ще бъда вятъра,
навяващ спомен нежен.
Ще бъда океана,
необятен и безбрежен.
Ще бъда утрото,
със свежи капчици роса.
Ще бъда залеза
и пъстроцветната дъга.
Ще бъда сянка
и ще следвам твоите стъпки.
Ще бъда роза,
с току-що поникнали пъпки.
Ще бъда в теб.
Ще бъда тихия ти глас.
Ще бъда просто АЗ!
а не каквато искаш ти.
Ще бъда слънцето,
раздаващо от своите лъчи.
Ще бъда птицата,
разперила криле в небето.
Ще бъда радостта,
промъкнала се във сърцето.
Ще бъда вятъра,
навяващ спомен нежен.
Ще бъда океана,
необятен и безбрежен.
Ще бъда утрото,
със свежи капчици роса.
Ще бъда залеза
и пъстроцветната дъга.
Ще бъда сянка
и ще следвам твоите стъпки.
Ще бъда роза,
с току-що поникнали пъпки.
Ще бъда в теб.
Ще бъда тихия ти глас.
Ще бъда просто АЗ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
...Нали трябва да сме истински и естествени!
