Jul 6, 2007, 1:43 PM

Ще бъда

  Poetry
729 0 8
Ще бъда себе си,
а не каквато искаш ти.
Ще бъда слънцето,
раздаващо от своите лъчи.
Ще бъда птицата,
разперила криле в небето.
Ще бъда радостта,
промъкнала се във сърцето.
Ще бъда вятъра,
навяващ спомен нежен.
Ще бъда океана,
необятен и безбрежен.
Ще бъда утрото,
със свежи капчици роса.
Ще бъда залеза
и пъстроцветната дъга.
Ще бъда сянка
и ще следвам твоите стъпки.
Ще бъда роза,
с току-що поникнали пъпки.
Ще бъда в теб.
Ще бъда тихия ти глас.
Ще бъда просто АЗ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...