30 янв. 2008 г., 08:31

ще бъда аз...

1.7K 0 8

Понятни ми са вече всички хора,

които са ме лъгали спокойно.

Аз също се научих да говоря

красиви думи без реална стойност.

Сега без угризения ще кажа,

че есеният лист е късче злато,

че сивкавият сняг, покрил земята

е всъщност предусещане за лято.

В очите ми примамливо ще плува

на добротата облакът изкуствен,

дълбоко някого ще развълнувам

с подправени до съвършенство чувства.

И всеки, свикнал друг да мами,

ще възхвалява мойта артистичност.

Измамникът, повярвал в любовта ми,

два пъти повече ще ме обича.

И само вас, наивници небрежни,

ще съхраня във точните куршуми.

Не вярвайте в пресилената нежност

и в лесно произнесените думи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...