30.01.2008 г., 8:31

ще бъда аз...

1.7K 0 8

Понятни ми са вече всички хора,

които са ме лъгали спокойно.

Аз също се научих да говоря

красиви думи без реална стойност.

Сега без угризения ще кажа,

че есеният лист е късче злато,

че сивкавият сняг, покрил земята

е всъщност предусещане за лято.

В очите ми примамливо ще плува

на добротата облакът изкуствен,

дълбоко някого ще развълнувам

с подправени до съвършенство чувства.

И всеки, свикнал друг да мами,

ще възхвалява мойта артистичност.

Измамникът, повярвал в любовта ми,

два пъти повече ще ме обича.

И само вас, наивници небрежни,

ще съхраня във точните куршуми.

Не вярвайте в пресилената нежност

и в лесно произнесените думи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...