Jan 30, 2008, 8:31 AM

ще бъда аз...

  Poetry
1.7K 0 8

Понятни ми са вече всички хора,

които са ме лъгали спокойно.

Аз също се научих да говоря

красиви думи без реална стойност.

Сега без угризения ще кажа,

че есеният лист е късче злато,

че сивкавият сняг, покрил земята

е всъщност предусещане за лято.

В очите ми примамливо ще плува

на добротата облакът изкуствен,

дълбоко някого ще развълнувам

с подправени до съвършенство чувства.

И всеки, свикнал друг да мами,

ще възхвалява мойта артистичност.

Измамникът, повярвал в любовта ми,

два пъти повече ще ме обича.

И само вас, наивници небрежни,

ще съхраня във точните куршуми.

Не вярвайте в пресилената нежност

и в лесно произнесените думи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...