4 февр. 2010 г., 13:29

Ще бъда твоя

1.3K 0 5

Ще бъда твоя, с блясъка на миналите дни,
когато ти бе мой.
Ще бъда твоя, в сянката на белите мъгли
и с тайнството на звездния порой...
дори когато ти не ме желаеш,
аз пак ще бъда твоя!

Ще бъда твоя, когато зимата скове във лед
и сетните надежди.
Ще бъда твоя, когато лятото запали
плахите копнежи и изпепеля...
аз пак ще бъда твоя!

Ще бъда твоя, в бурята на дните,
в нощния покой,
дори когато вярата отлита,
аз пак ще бъда твоя!
Ще бъдеш ли отново мой?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дида Христозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!!!
    Браво, Дида!
    Това си е направо класика!
    Чудя се защо има хора, които не се радват на хубавите неща, които Бог им праща чрез някого, а търсят все да се заяждат и плюят по този някого...
    АДМИРАЦИИ!!!
  • малиииии , малиии
  • мали...
  • Ако знаеш, как не ми пука /за двойките/...аз пък много си му се кефя и ако трябва да съм точна - това е първия стих изобщо написан от мен...преди мнооого, мнооого години...Тогава го написах с перспектива да го подаря на Любимия си, когато го срещна с въпроса: след като вече е бил мой в мечтите ми, дали ОТНОВО ще бъде мой и ...наяве?!...Оценяващите, явно ревнуват и не им се ще да бъде мой, но смятам да ги разочаровам - МОЙ Е!!! Благодаря за вниманието, удоволствието е изцяло и ТОТАЛНО мое!
  • ...Кой знае?...Ще си помисля....

    (този стих бая двойки е посъбрал

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...