4.02.2010 г., 13:29

Ще бъда твоя

1.3K 0 5

Ще бъда твоя, с блясъка на миналите дни,
когато ти бе мой.
Ще бъда твоя, в сянката на белите мъгли
и с тайнството на звездния порой...
дори когато ти не ме желаеш,
аз пак ще бъда твоя!

Ще бъда твоя, когато зимата скове във лед
и сетните надежди.
Ще бъда твоя, когато лятото запали
плахите копнежи и изпепеля...
аз пак ще бъда твоя!

Ще бъда твоя, в бурята на дните,
в нощния покой,
дори когато вярата отлита,
аз пак ще бъда твоя!
Ще бъдеш ли отново мой?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дида Христозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих!!!
    Браво, Дида!
    Това си е направо класика!
    Чудя се защо има хора, които не се радват на хубавите неща, които Бог им праща чрез някого, а търсят все да се заяждат и плюят по този някого...
    АДМИРАЦИИ!!!
  • малиииии , малиии
  • мали...
  • Ако знаеш, как не ми пука /за двойките/...аз пък много си му се кефя и ако трябва да съм точна - това е първия стих изобщо написан от мен...преди мнооого, мнооого години...Тогава го написах с перспектива да го подаря на Любимия си, когато го срещна с въпроса: след като вече е бил мой в мечтите ми, дали ОТНОВО ще бъде мой и ...наяве?!...Оценяващите, явно ревнуват и не им се ще да бъде мой, но смятам да ги разочаровам - МОЙ Е!!! Благодаря за вниманието, удоволствието е изцяло и ТОТАЛНО мое!
  • ...Кой знае?...Ще си помисля....

    (този стих бая двойки е посъбрал

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...