Ще бъде нощ и ще вали.
Часовник стар минутите ще отброява.
Ръждясал е, но без значение, нали?
Минутите в стрелки ще оживяват.
Ще бъда аз. И ще си ти.
Пороят вместо мене ще говори.
Ще вие вятър, силно ще гърми.
Последно ще е и не ще да се повтори.
Ще бъда боса под дъжда.
Дошло е времето да тръгна.
Не ще остане и следа
от път, по който да се върна.
Но шепотът дъждовен обещава
една присъда вечно да повтаря -
невинно бях виновна да те искам,
осъдена съм днес да те забравя.
© Михаела Тодорова Все права защищены