6.10.2019 г., 1:45

Ще бъде

820 1 1

Ще бъде нощ и ще вали. 

Часовник стар минутите ще отброява.

Ръждясал е, но без значение, нали?

Минутите в стрелки ще оживяват. 

 

Ще бъда аз. И ще си ти.

Пороят вместо мене ще говори.

Ще вие вятър, силно ще гърми.

Последно ще е и не ще да се повтори.

 

Ще бъда боса под дъжда. 

Дошло е времето да тръгна.

Не ще остане и следа

от път, по който да се върна.

 

Но шепотът дъждовен обещава

една присъда вечно да повтаря -

невинно бях виновна да те искам, 

осъдена съм днес да те забравя. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...