9 нояб. 2007 г., 11:02

Ще бъде нежна, дива есен...

1.4K 0 20

Ще бъде само наша, дива есен...
За тебе всичките сезони ще сбера...
Ще галя, като нежна тиха песен...
Ще упоя най-нежните ти сетива...

Ще бъда пролет - устремена, буйна,
ще разцъфтя за теб, за да те преродя,
ще бъда топъл дъжд, криле безшумни,
останалия лед в сърцето ще стопя...

Ще те изгарям - жарещо съм лятно слънце,
по кожата ти ще оставям кървави следи...
Ще паря под нозете, в тялото, кръвта ти,
от моя слънчев огън, докато заври...

Ще бъда златна, есен пъстроцветна,
ще събера докрай плода на любовта...
Ще те вплета във танц - феерията цветна,
душите ни във страстен свят ще отнеса...

Ще потреперваш само в моите прегръдки...
И лед, и студ не ще сковат те като мен...
Във преспи ще затънеш - нежните целувки,
не ще усетиш зима... нито вятъра студен...

Във мен ще сещаш всичките сезони...
И зима съм, и лято, пролет... есен...
Вихрушка съм, преплела в твойте клони
страстта... като далечна дива песен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,да-такава си ти,наистина!Браво,Миличка!
  • "Във мен ще сещаш всичките сезони...
    И зима съм, и лято, пролет... есен...
    Вихрушка съм, преплела в твойте клони
    страстта... като далечна дива песен..."

    Прекрасно е!Поздравления!
  • Много силно произведение, а с тези цветове, които си използвала, просто се засилва емоционалното възприятие!Поздравявам те!
  • Приказен календар е стиха ти!!!
  • Мила, такива сме, жените, непридвидими. Интересно поднесено!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...