9.11.2007 г., 11:02

Ще бъде нежна, дива есен...

1.4K 0 20

Ще бъде само наша, дива есен...
За тебе всичките сезони ще сбера...
Ще галя, като нежна тиха песен...
Ще упоя най-нежните ти сетива...

Ще бъда пролет - устремена, буйна,
ще разцъфтя за теб, за да те преродя,
ще бъда топъл дъжд, криле безшумни,
останалия лед в сърцето ще стопя...

Ще те изгарям - жарещо съм лятно слънце,
по кожата ти ще оставям кървави следи...
Ще паря под нозете, в тялото, кръвта ти,
от моя слънчев огън, докато заври...

Ще бъда златна, есен пъстроцветна,
ще събера докрай плода на любовта...
Ще те вплета във танц - феерията цветна,
душите ни във страстен свят ще отнеса...

Ще потреперваш само в моите прегръдки...
И лед, и студ не ще сковат те като мен...
Във преспи ще затънеш - нежните целувки,
не ще усетиш зима... нито вятъра студен...

Във мен ще сещаш всичките сезони...
И зима съм, и лято, пролет... есен...
Вихрушка съм, преплела в твойте клони
страстта... като далечна дива песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,да-такава си ти,наистина!Браво,Миличка!
  • "Във мен ще сещаш всичките сезони...
    И зима съм, и лято, пролет... есен...
    Вихрушка съм, преплела в твойте клони
    страстта... като далечна дива песен..."

    Прекрасно е!Поздравления!
  • Много силно произведение, а с тези цветове, които си използвала, просто се засилва емоционалното възприятие!Поздравявам те!
  • Приказен календар е стиха ти!!!
  • Мила, такива сме, жените, непридвидими. Интересно поднесено!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...