Ще бъде само наша, дива есен...
За тебе всичките сезони ще сбера...
Ще галя, като нежна тиха песен...
Ще упоя най-нежните ти сетива...
Ще бъда пролет - устремена, буйна,
ще разцъфтя за теб, за да те преродя,
ще бъда топъл дъжд, криле безшумни,
останалия лед в сърцето ще стопя...
Ще те изгарям - жарещо съм лятно слънце,
по кожата ти ще оставям кървави следи...
Ще паря под нозете, в тялото, кръвта ти,
от моя слънчев огън, докато заври...
Ще бъда златна, есен пъстроцветна,
ще събера докрай плода на любовта...
Ще те вплета във танц - феерията цветна,
душите ни във страстен свят ще отнеса...
Ще потреперваш само в моите прегръдки...
И лед, и студ не ще сковат те като мен...
Във преспи ще затънеш - нежните целувки,
не ще усетиш зима... нито вятъра студен...
Във мен ще сещаш всичките сезони...
И зима съм, и лято, пролет... есен...
Вихрушка съм, преплела в твойте клони
страстта... като далечна дива песен...
© Мила Нежна Всички права запазени