Ще бъдем някога заедно
На Божко..
Ще бъдем някога заедно...
След толкова, колкото трябва.
Живота минава, приятелю,
но след мене какво ще оставя?
Ще оставя ли спомен във другите,
такъв, какъвто ти ни остави?
Или ще бъда поредната жертва...
поредния глупав удавник?!
Сънувам те често и мисля си,
дали ни се смееш отгоре?
Душата дали е прозорец
и дали е за всеки отворен?
Но ако ти ми отвориш прозореца,
когато политна към тебе,
ще седнем отново на масата,
свободни от житейското бреме.
В небесната кръчма, приятелю,
ще седнем да пием по бира...
И сигурно ще се смеем тогава,
че на другите не им се умира.
Емил Стоянов
28.06.2016г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
