emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
Jul 26, 2016, 10:03 AM

Ще бъдем някога заедно

  Poetry » Other
807 0 2

                              На Божко..

 

Ще бъдем някога заедно...

След толкова, колкото трябва.

Живота минава, приятелю,

но след мене какво ще оставя?

 

Ще оставя ли спомен във другите,

такъв, какъвто ти ни остави?

Или ще бъда поредната жертва...

поредния глупав удавник?!

 

Сънувам те често и мисля си,

дали ни се смееш отгоре?

Душата дали е прозорец

и дали е за всеки отворен?

 

Но ако ти ми отвориш прозореца,

когато политна към тебе,

ще седнем отново на масата,

свободни от житейското бреме.

 

В небесната кръчма, приятелю,

ще седнем да пием по бира...

И сигурно ще се смеем тогава,

че на другите не им се умира.

 

Емил Стоянов

28.06.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0