Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна,
капките студени сърцето ми ще приюти.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе,
и птиците щастливи няма „дявол да ги вземе“.
Мечтите ни красиви, разперили криле,
над слънчогледи, слънце и над лятно време.
Знам, болка е животът, нереална е измама.
Сърцето си от мрака искаш да откъснеш…
Ще дойда. Дори и вече да те няма,
…не мога да те пусна да си тръгнеш…