Ще дойда, скоро...
Цветя....
Червени, бели рози
Обгръщат твоето лице... Това си ти-
Очите ти- притворени...
Завинаги спря да тупти едно сърце,
Изпълнено с живот
Но... сякаш спиш...
Усмивката ти леко се долавя
Дали затворил си очи щастлив?
Не знам, не мога да гадая...
Навярно си мечтаел ти за Рая...
Над тебе плачат майка и любима
Баща и брат скърбят. Кой тях ще утеши?
"Обичам те" да кажеш на всички
моля те върни се!...
О, толкова е трудно да повярвам, няма те...
Сълзите ме задавят...
И сякаш моето сърце те вика
И иска да стопли ръцете ти
И да ти даде част от живота ми
Къде си?
Може би си в Рая?
Защото нямаш грехове, ти бе безгрешен!
Душата ти бе чиста като детска...
Невинната усмивка
Напомняше за чистотата на прозрачен извор
Ще помня винаги смехът ти
Щом чуя песента на птиците
Ще виждам пак очите ти в звездите
Те ме грееха със същия отблясък
Но в миг угаснаха,
И няма пак да светнат...
"Сбогом" да ти кажа приближавам се
виждам сякаш викаш ме при себе си
ще дойда скоро, обещавам ти!
Ще бъдем неразделни, само чакай ме
Цветя до гроба ти поне да донеса
А после...
Душата ми към теб ще полети!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
