23 сент. 2022 г., 10:13  

Ще дойде ден наяве и насъ̀не 

  Поэзия » Философская
793 9 15

И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,

прихвана с пръсти рокля пъстроцветна
подкара с вик карета от мечти,
на капрата ѝ лятото се метна...
Живеем, да, но живи сме почти.

Устата на деня ни зейва гладна,
калейдоскоп рекламите върти,
подпрели небесата – да не паднат,
живеем само нощем аз и ти.

Изписаните страници сияят,
душата си почива от лъжи,
с луната, там, където уж е раят,
усмивката ни са ангели кръжѝ ...

Ще дойде ден наяве и насъ̀не,
ще имат край гладът и горестта,
усмивката ни в облак ще се спъне,
ще кацне върху всякоя уста.

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??