23.09.2022 г., 10:13 ч.  

Ще дойде ден наяве и насъ̀не 

  Поезия » Философска
560 9 15

И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,

прихвана с пръсти рокля пъстроцветна
подкара с вик карета от мечти,
на капрата ѝ лятото се метна...
Живеем, да, но живи сме почти.

Устата на деня ни зейва гладна,
калейдоскоп рекламите върти,
подпрели небесата – да не паднат,
живеем само нощем аз и ти.

Изписаните страници сияят,
душата си почива от лъжи,
с луната, там, където уж е раят,
усмивката ни са ангели кръжѝ ...

Ще дойде ден наяве и насъ̀не,
ще имат край гладът и горестта,
усмивката ни в облак ще се спъне,
ще кацне върху всякоя уста.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??