Ще дойде ден наяве и насъ̀не
И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна
подкара с вик карета от мечти,
на капрата ѝ лятото се метна...
Живеем, да, но живи сме почти.
Устата на деня ни зейва гладна,
калейдоскоп рекламите върти,
подпрели небесата – да не паднат,
живеем само нощем аз и ти.
Изписаните страници сияят,
душата си почива от лъжи,
с луната, там, където уж е раят,
усмивката ни са ангели кръжѝ ...
Ще дойде ден наяве и насъ̀не,
ще имат край гладът и горестта,
усмивката ни в облак ще се спъне,
ще кацне върху всякоя уста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
