В другия живот ще те намеря,
честна дума, казвам ти, ще те...
В този ти обичаш още нея,
аз отдавна с мъж съм и с дете.
Може би съдбата ще упрекнем.
Може би... но няма, няма как.
Ти ли просто късно ме намери,
аз ли не ти дадох рано знак..?
Търсят дом душите ни сиротни.
Някого, с когото да делят
радости, усмивки и тревоги,
смисъла, до който да заспят.
Срещнахме се, ала вече в края.
Късно е... Но в другия живот,
твоя ще съм само, зная, зная.
Мой ще бъдеш ти. Ще е любов.
© Жанет Велкова Все права защищены
Благодаря и аз Мануела